Иван Кулеков и Тошко Йорданов за строителите и разрушителите на България

В предаването Слави представи филма на Иван Кулеков „Майстора и Маргаритка“ за един от „строителите на България“ – Дамян Илиев. „Той е от един друг свят. Светът на комунизъма, с „Ъ“. (…) Сигурно някои от вас си мислят, че всички достойни хора тогава са били комунисти. А други – че всички комунисти са били недостойни хора. Но Иван Кулеков направи филм за един човек, който е част от този свят. И е достоен човек. И е човек, с когото можем да се гордеем, че е българин.“ – така Слави представи филма.

Във видеото на Кулеков за Дамян Илиев участва и неговата съпруга Маргаритка. В едни от началните кадри 81-годишният строител е сниман на първия, построен от него мост – в Берковица, който построил „с душа и сърце“ и с негови пари.
Неговата съпруга била кранистка и са били заедно по строежите. Един ден преброили, че Дамян е направил общо 46 моста, участвал и в строежа на Първа АЕЦ.

Когато един професор го питал какво е учил, че е такъв гений, Дамян Илиев отговорил: „Може ли да си завършил нещо и да си гений? Гений е от гена.“ После майсторът разказа за своя дядо – също строител и за чичовците си, загинали в Първата Световна война.

Съпругата Маргаритка си спомни за предложение от италианец с фирми в Италия и Франция. „Аз съм добре и с тая рубашка на гърба ми, аз работя за България“, категорично отказал предложението Дамян.

Неговият живот се преобръща през 1976 г., когато подават сигнал срещу него – по онова време той е бригадир по строежа на Аспаруховия мост, а сигналът е, че разпространява клевети за „партийни ръководители“ и неверни твърдения във връзка с конгреса. Обявен е за враг на народа и се стига до там Партийният от София да го предупредил, че ще го убият и да се спасява. Дамян тогава заминава за Нигерия. Във филма той заявява емоционално: „Аз не съм враг на народа, аз съм враг на БКП. На престъпната партия! Те са мафията, те са боклуците! Те направиха с тоя Тодор Живков „Априлската линия!“.

Дамян Илиев е бил от организаторите на протеста през 1976 г., като довел около 400 души строители. Вървял редом до интелектуалците и говорил на митинга.

Негов приятел – Величко Хинов разказа пред камерата на Кулеков, че за 70-годишнината му предложили да го наградят с държавно отличие. Хинов се срещнал с президента Георги Първанов и получил уверението, че документите ще бъдат уредени. После обаче Величко Хинов получил телефонно обаждане, което пресъздава така: „Много му бил остър езика на бай Дамян и преди, и сега, и затова не получава отличие.“

След края на филма Тошко Йорданов коментира видяното с думите: „Тук нито по времето на социализма, нито сега има значение кой какво върши. Това, което правиш, няма значение, ако не отидеш и не сведеш чело пред силния на деня“. „Сбъркана държава, която ние трябва да подредим.“ – добави Тошко.

Своя коментар направи и авторът на филма Иван Кулеков: „България има както строители, така и разрушители. Строителите днес са забравени, защото властват разрушителите.
Ако човек се вслуша в това, което му говорят властниците и техните свински медии, остава с впечатлението, че първата Българска държава е създадена върху голо поле на 27 юли 2009 г. от Бойко Първи и съществува до 13 март 2013 година, когато изчезва под ятагана на Пламен Орешарски. След 435 дни на робство „Протестна мрежа“ връща на престола Бойко Първи под името Бойко Втори и той прави първата копка на Втората българска държава. Преди бойковците нито е имало българска държава, нито е имало български народ.
Това, разбира се, е лъжа, защото всички знаем, че първата българска държава е създадена на 10 ноември 1989 г. от едни комунисти, които в неравен партиен пленум близо до град София побеждават други комунисти. Под името Седесари Първи, победилите комунистите заявяват, че преди тях нито е имало българска държава, нито е имало български народ. Или ако ги е имало, то съществуването им е било абсолютно напразно, грешно и вредно. Тези хора, чийто живот е съвпаднал с времето на комунизма нито ставали вече за нещо, нито строената от тях България ставала за нещо. Затова всичко трябвало да се разруши и продаде, страната да се превърне в пустиня и народът, воден от демократите-комунисти, да върви 40 години през тази пустиня, за да забрави миналото си…

4 години след Освобождението, Иван Вазов е потресен, че народните будители са забравени и това, което вижда около себе си, са само – цитирам – „дребни характери“, „лилипути“, „низкопълзящи инстинкти“, „тесни чела“ и „широко разтворени джобове“. 26 години след 10 ноември са забравени не само народните будители, но и самия български народ.
Същите тези „дребни характери“, „лилипути“, „низкопълзящи инстинкти“, „тесни чела“ и „широко разтворени джобове“ заграбиха земята, фабриките, заводите и живота на българите и го продадоха като скрап.
Ние тук продължаваме да се ровим из този скрап и тази скръб и това, което откриваме, ни е по-скъпо и от злато. Затова хора като Майстора и Маргаритка са нашето единствено богатство.“

Цялото предаване от 9 ноември 2015 г.