Иван Кулеков за народните будители

„От това, което четох, слушах и гледах по медиите вчера, останах с впечатлението, че 1 ноември е ден, в който се говори преди всичко за „заспалия“ български народ“, каза Иван Кулеков, визирайки Деня на народните будители, в който изразяваме почитта си към великите личности от епохата на Възраждането. „Отдавна не бях чувал толкова злостни нападки срещу българския народ – как той бил винаги заспал, но сега не само спял, но и ужасно хъркал. И как на един милион заспали се падал по един нов будител, и по-точно се падали Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, майка им Цецка Цачева и техните обръчи.“

Според Кулеков дали българският народ днес спи, се е видяло ясно в събота, 29 октомври, на Орлов мост. Кулеков подчерта, че българският народ никога не е бил заспал и определянето на гениите на българския дух като будители е неадекватно и лекомислено. „Защото народ, който e родил Паисий, Васил Априлов, Григор Пърличев, Ботев, Левски, Захари Стоянов, Вазов, не е заспал. Искам да припомня, че същият този „заспал“ народ, след Освобождението води четири войни за своя национален идеал и дава над 60 хиляди жертви“.

Кулеков припомни как през 1925 година една шепа доброволци спират край Петрич девет тежко въоръжени гръцки батальона и предотвратяват избухването на трета Балканска война. „Тази шепа „заспал“ народ отказва да приеме парите, които държавата му дава за проявения героизъм и ги дарява, за да се построи не нещо друго, не дори болница, а училище.“

По този повод „Шоуто на Слави“ дари паметна плоча на петричкото IV ОУ „Христо Смирненски“, която бе тържествено открита преди 5 дни от кмета на града. Текстът на плочата е следният:
„На участниците в „Петричкия инцидент“ от 1925 г., които дариха своите обезщетения и на всички жители на града, събрали средства от самооблагане, за да построят и довършат сградата на първа петричка смесена гимназия, открита през 1929 г. Поклон към жертвоготовността, родолюбието и щедростта им!“

Иван Кулеков обобщи, че децата нямат нужда от никакви будители, а от обич и добри учители. А всички ние, като народ, имаме нужда от национален идеал и от път, по който да вървим към него. Кулеков показа на зрителите срещата си с един от днешните българи, съчетали в себе си духовност и патриотизъм – мисионерът проф. отец Петър Гарена.

Отец Гарена, който служи в кърджалийския храм „Св. Георги Победоносец”, показа своя скулптура и разказа, че е мечтал да стане скулптор и художник. Влизайки в църквата той дал обет за нестяжения – да няма лични притежания и светски занимания, затова спира да пише и да рисува. Но след като пада покривът на църквата, той започва да рисува и разбира, че „изкуството е толкова по-голямо, колкото е по-малко,… камъните в реката са истински по една причина – това, което не е истинско, то е смляно на пясък“.

„Така ще кажа и за нашия народ – не е в големите си граници, макар че и такива сме имали, а в същината е“, казва отец Гарена. „Не се плаша, защото едно малко семенце е останало, нашият народ е един малък народ, обаче не се знае дали утре отдолу няма да поникне. Ние го хвърляме и посяваме. Обаче има едно „но“. Кой е тоя, който ще е готов да изгние и да не види какво ще възкръсне? Мен това ме плаши, че няма хора, които са готови да се жертват…“

Освен, че служи на църквата, отец Петър Гарена е професор историк и преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. За срещите със студентите си казва, че е глупаво да сеем жито, когато свърши житото: „Ти сееш не защото сега си гладен, а защото може би утре ще огладнееш, или за догодина ти трябва“. Същото важи и за студентите, в които според Гарена трябва да бъде вложено бъдещето, особено в момента, когато нашето отечество е болно. „Това е като болния родител. Хората по това ще познаят, че човекът е имал деца. А и ти ще си човек, ако се грижиш за своите родители. Нас ще ни познаят за това, че сме българи, ако ние мислим за това отечество. И трябва да му се жертваме по някакъв начин.“

Отец Петър Гарена обикаля като мисионер турските планински села в Родопите и помага на хората в тях. „Днешното мисионерство е едно ходене по водата. Всеки момент не знаеш кога ще те дръпне брата българин надолу“. Според отец Гарена самият въпрос „как така попът ще отиде при турците“, зачертава цялото християнство. „Разликата между всички живи същества и човека е, че само човекът има желанието да прави добро“, казва отец Гарена.

Цялото предаване от 2 ноември 2016 г.