„За мен е чест“ е вече на пазара

Книгата на Слави Трифонов и Иво Сиромахов „За мен е чест“ е вече факт и може да бъде закупена в най-добрите книжарници. В предаването от 30 ноември двамата представиха книгата.

Тази книга е на целия екип, тя обхваща период от 15 години, каза Слави Трифонов. Той призна, че книгата е проект, който позволява да бъдат казани неща, които иначе не могат да бъдат казани. В „За мен е чест“ има различни истории, случки, събития, факти – разказа Слави. Има и тъжни, и весели неща, които, заедно със сценаристите още преди две години решили, че ще бъде хубаво да бъдат разказани – неща, които остават извън шоуто.

Иво Сиромахов, който всъщност води разговора със Слави в книгата, призна кое най-много го е изненадало – че Слави е говорил откроено за неща, които би могъл да спести и досега не е говорил за тях. Има истории, разказани много откровено, сподели Иво и по думите му, той е оставил автентичния изказ на водещия. От своя страна Слави призна, че книгата би могла да бъде много по-голяма, но е спестил лични неща или такива за хора, които вече не са между живите.

Сиромахов призна, че е бил най-изненадан от нещата, свързани с благотворителност или – с хората, на които Слави е помагал. „Тези истории ме вдъхновиха“, сподели Сиромахов, признавайки, че именно това са добрите примери. По думите му, като че ли това е най-големият смисъл.

След като споделиха, че двамата са имало договорка Иво да провокира Слави, двамата стигнаха и до най-смешната история от книгата. За Иво Сиромахов това била историята за полета с изтребител, „в която се разказва една драма на човек, който е принуден да лети по един жесток и безмилостен начин“. Слави добави, че бидейки в кабината на изтребителя, е разбрал, че нещата се прецакват, когато неканената муха умряла от натоварването.

В книгата има и много снимки от 15-годиишния период, който тя разказва. Любопитно ще бъде за читателите да видят и снимката, провокирана отново от Иво Сиромахов, на която се виждат всички татуировки на Слави.

Книгата е откровена, не можем да се срамуваме от това, което има вътре, каза Слави Трифонов. Ето какво каза той за нея: „Който я прочете, може да се развесели, може да се натъжи, но няма да се почувства ощетен.“

ПРЕДГОВОР

“За мен е чест” е една необикновена книга. Това не е автобиография, не е хроника, не е история, макар че в някаква степен е и комбинация от трите неща.
Това са откровенията на един човек, когото всички българи познават. Един човек, който винаги е бил обсъждан, винаги е бил много обичан, и много мразен, винаги е провокирал яростни дискусии за всичко, което прави.

Тази книга е монолог, продължил в повече от 50 часа интервюта със Слави Трифонов. А той е човек, който по принцип не дава интервюта.
В тази книга ще видите непознати страни от личността на Слави. Ще видите един образ – доста различен от този, който познавате от екрана или от концертната сцена.
Дори самият аз, който съм с него всеки ден в продължение на повече от 15 години, бях изненадан от думите, които чух в тези интервюта.
Слави разказва за преживяванията си във и извън професията, за надеждите и разочарованията си, за телевизията, политиката, каузите, патриотизма, за честта и достойнството, за цената на успеха.
В тази книга има и смях, и тъга, и гняв. Но преди всичко има много страст. Думите, които ще прочетете, със сигурност няма да ви оставят безразлични.
Както не сте безразлични към всичко, което прави Слави Трифонов.
Приятно четене!

Иво Сиромахов

Откъси от книгата:

Ние сме професионалисти, които се занимават с телевизионен бизнес и покрай това изразяваме собственото си мнение, но не го слагаме на тезгяха да го продаваме. Ние
просто сме такива – имаме възможността, работейки тая работа, да говорим свободно. И другите имат тая възможност.
Но или се страхуват, или предпочитат да получават някакви неща – пари или протекция, или каквото и да било друго. Или пък да бъдат част от нек’ви групировки. Ние винаги сме били
свободни.

Ние винаги сме воювали с правителството, с всяко правителство, защото смятам, че това е основният ангажимент на журналистите и на такива шоута като нашето, да са против правителствата. Защото така има баланс, така има коректив. Бойко Борисов, каквото и да е правил, не е свалил шоу то. Може да е говорил „Аз мога да ви приключа“, може да е казвал всякакви неща, но не е свалил шоу то. Докато Иван Костов го свали. Той го свали, бе. Директно! Може да не го е свалил той лично, да го е свалил шефът на БНТ, но не е станало без Костов да е казал „Добре!“. Със сигурност. Щото държавата беше такава, че всичко опира
до един човек.

Ние просто много професионално използваме ритми – български, балкански. Свирим рокендрол, който е американска музика, тръгнала от Ирландия. Използваме електрически китари, groove-ът, цялата база е рокендрол, съчетана с балкански ритми. Това е уникално по съдържанието си. Това, кое то прави „Ку-ку бенд“, съчетано по този начин, е неповторимо. Тоест, ние сме една рокендрол банда, коя то свири българска музика с балкански оттенъци и тази музика звучи по този начин. Дали ще му казваме „балканто“, дали ще му казваме
„етно рок“, дали ще му казваме по друг начин, не е важно.

За да правиш политическа сатира, трябва да имаш: първо – много добър екип, второ – топки, и трето – да имаш доверието на аудиторията. Само тогава можеш да си позволиш да създаваш сатира, да иронизираш, да бъдеш саркастичен и хората да ти вярват и да се разсмиват или пък да се чувстват на твоя страна. Иначе става нелепо. Става като правено в читалище, художествена самодейност.

Имало е предавания, в кои то е трябвало да правя нещо смешно и весело, а емоционално съм бил на другия полюс. И ти си свидетел на това, защото сме заедно от много години. Нямам представа как съм го правил и даже не искам да ги гледам тия предавания. Защото е било много, много трудно за мен. Да бъда в единия край на емоционалната скала, където стоят тъгата и подобни усещания, а да се засиля да вървя към другия край, където стоят веселието, радостта и иронията. Цената, коя то плащаш, е, че след това си аут. За да можеш да го направиш професионално, за да изглеждаш убедителен. Ако просто го правиш формално, няма да плащаш висока цена и няма да си убедителен. Но ако искаш да си убедителен, трябва да умееш да се пренастроиш в една невъзможност. И след като свърши предаването, се чувстваш, все едно някой те е шибнал с един чук в главата. Седиш напълно изпразнен и се
опитваш да се намериш някъде. Между тия два емоционални полюса. И си задаваш въпроса: „И к’во правя аз ся?“. Всъщност върша си добре работата. Т’ва правя.

Най-важни са зрителите. После трябва нашите партньори да са доволни от това, което правим. И след това идват рекламодателите, които също трябва да са доволни. Така съм разположил системата, която работи и до днес. Ако е била грешна – отдавна да е спряла.

Виж тоя концерт, на кой то дойдоха 70 000 души… той не е направен, щото сме решили преди 3 месеца. Той е направен, щото сме решили така преди 20 години. Тези 20 години са работили за цялото това нещо, за да се стигне до тоя концерт. А не че на мен ми е хрумнало изведнъж „дай да направим един концерт“.

През 96-а година реших да направя за пръв път концерти на стадиони. Няма да ти разказвам каква беше техниката, каква беше сцената. Само ще ти кажа, че сравнението с техниката и сцената през 96-а година със сцената и техниката 19 години по-късно – на концерта, кой то беше сега на стадион „Васил Левски“, е все едно да сравним брадвата на първобитния човек с високотехнологична картечница немско производство. Или да сравниш една каручка от Средновековието с един „Мерцедес“, последен модел S-класа.

Българската политическа класа е скопена. В нормалните държави политици стават хора, които са най-отгоре в „пирамидата на Маслоу“. Хора, които искат да работят за обществото. Така е правилно. А тук в политиката влизат хора, кои то на друго място не стават за нищо – голямата част от тях. Не мога всички да ги слагам под един знаменател. Но голямата част от тях са меркантилни, дребни душици, които искат да печелят от това, че са депутати или са в някое министерство, или са в общината. Те така ще искат, разбира се. Какво да правят друго?