За Баташкото клане и демонстративното напускане на парламента от ДПС

По повод годишнината от Баташкото клане Слави Трифонов разговаря с колегите Иван Кулеков, Ивайло Вълчев и Тошко Йорданов. Тема на техния разговор беше и демонстративното напускане на парламента днес от депутатите от ДПС, заради едноминутното мълчание в памет на жертвите от Баташкото клане.

„По принцип в Европа турската държава упорито тероризира всички, които се опитват да кажат, че е имало извършване на геноцид над арменците. Ако независимо коя държава по света си позволи да каже думите „геноцид над арменците“, турската държава скача. Същото е и в България – колоната на турската държава – ДПС, по тази тема също скача“, каза Тошко Йорданов. Той няма друго обяснение за демонстративното напускане на депутатите от ДПС, заради едноминутното мълчание в памет на жертвите от Баташкото клане, освен, че „се пренатягат – ей така, за всеки случай“.

Ивайло Вълчев припомни няколко факти от историята: „Днес говорих с нашия колега Сашо Стоянов, който също е историк, и той ми разказа за Хаджи Идрис – турчин, който през 1876 година в Чепеларе е платил почти цялото си състояние, за да го даде на башибозука, за да подмине града. Да не влезе вътре да коли… Говорихме си за хилядите български турци, които веднага след Освобождението се включват в българската армия и веднага в Сръбско-Българската война вземат участие“. Вълчев попита дали депутатите от ДПС се смятат за наследници и представители на Хаджи Идрис.

„Батак е бил като християнско островче в Родопите – заобиколен отвсякъде от помашки села“, разказа историкът Тошко Йорданов, „Ролята на Батак, определена за Априлското въстание, е била да завземат складовете в околните селища, за да снабдяват въстаниците с провизии, както и да контролират пътищата и да пречат за снабдяването на турската армия. След избухването на въстанието, към Батак се насочва една петхилядна войска от башибозуци. Башибозукът всъщност не е редовната турска армия. Той е съставен от мюсюлманско население – в него влизат помаци, цигани, турци, черкези… Това е била удобна форма на Османската империя за вършене на мръсна работа. (…) Първенците на Батак отиват на преговори с башибозука и обещават бунтовниците да се разоръжат, след което башибозукът да се изтегли без кръвопролития. Предават оръжията, след което започва клането“. Тошко Йорданов описа в подробности и жестокостите и зверствата на клането в Батак. Той подчерта, че след клането ръководителят му Ахмед Ага е изпратен на заточение, след което е помилван.

Връщайки се отново към случката от днешния ден, Тошко Йорданов спомена и имената на шестимата българи, които сега са депутати от ДПС: Делян Пеевски, Сергей Кичиков, Велислава Кръстева, Йордан Цонев, Димитър Аврамов, Симеон Симеонов. Последният от споменатите, Симеон Симеонов, който е офицер, в разсекретена грама на американския посланик Нанси Макълдауни от 7 юли 2009 г., е описан като „класически късоглед бюрократ, който се е провалил в постигането на натовските стандарти“.

Според Тошко Йорданов отговорност за това поведение на ДПС носят и всички останали български депутати, защото „ако беше приета волята на народа от референдума за мажоритарен избор на депутатите, за задължително гласуване и за електронно гласуване, в момента този парламент нямаше да бъде в този състав, ДПС нямаше да бъдат с такава голяма тежест, с каквато в момента са“.

„Днес стана ясно, че по никакъв начин не може да се слага знак за равенство между ДПС и българските турци“, заяви Ивайло Вълчев. „Това в Батак е продължило няколко дни. Тошко го разказа за десет минути. А днес от тези хора се искаше да помълчат една минута, за да покажат, че това не е забравено, че има значение и че е ясно колко е важно в нашата история“, каза още Вълчев. По думите му това поведение на депутатите от ДПС е „грозна игра“, опит отново да се активизират твърдите ядра на тази партия, която да започне да си „подава топката“ с националистическите формации.

В предаването своето мнение изрази и Иван Кулеков: „Днес по всички медии се говореше за история. Като под история се имаше предвид, че в София на една маса са седнали най-охраняваните хора на Европа и Балканите и са си говорили общи приказки. Кадрите с лигавите целувки на най-охраняваните предизвикваха отвращение. Тези, които се целуваха и обкръжението им от мъже в черно много ни напомняха на кадри от филма „Кръстникът“, когато босовете на мафията се събираха да си разпределят сферите на влияние. По същество обаче това европредседателство си беше една чиста евротелевизия. Много пари за нищо. Гостите от Западните Балкани, които бяха дошли с едни големи кошници, отчетоха за успех това, че са успели да си продадат кошниците, тъй като победителката в евросрещата беше предварително известна – една пълничка дама от Германия, която дори не може да пее – меко казано. Та заради това „събитие“ 17 май беше наричан „исторически ден за България“. А не заради това, че на този ден преди 142 години в една българска черква бяха заклани около 5000 мъже, жени и деца и това изцяло промени българската история. С наглото си, дивашко неуважение към паметта на жертвите – защото да излезеш демонстративно от зала, в която хората са свели глави в едноминутно мълчание, не е простащина, а диващина – депутатите от ДПС си представяха, че подкрепят българските турци. Напротив – тяхното поведение е жестока обида и към българските турци, които нямат никакво отношение към клането в Батак. Както знаем, то е било извършено под командването от Ахмед ага Барутанлията башибозук, за което Ахмед ага наистина е бил осъден и изпратен на заточение в Диарбекир. С днешното си свинско поведение депутатите на ДПС застанаха на страната не на българските турци, а на страната на турския башибозук. Машала аркадашлари, както би казал Делян Пеевски ага!“