Ервин Линдбихлер дошъл в България по повика на сърцето си

10 юни 2010 г.

Тази седмица чужденците от „Добре дошъл в България” изпълняват своята десета задача – да отговарят на въпросите на Слави и да изненадат водещия. Седмица преди финала представянето на финалистите продължи с гостуването на австриеца Ервин Линдбихлер и гвинейката Айсату Диало.

Преди това обаче, членът на журито Иво Сиромахов оповести вълнуваща декларация, с която заклейми поведението и оценките на своя колега Светослав Митев от предната вечер и го призова да се покае:
„Уважаеми зрители,
Скъпи господин председател Димитров,
Многоуважаем аудиториум,
От името на прогресивните сили на журито, в лицето най-вече на хуманистите и човеколюбците Филип Станев и Иво Сиромахов, категорично се разграничаваме от ксенофобските, ретроградни и назадничави прояви на лицето Светослав Митев в неговото така наречено журиране. Визираме скандалните събития нощес.
Господин Митев,
Вие аджеба давате ли си сметка, че с вашите привидно забавни вербални еквилибристики нанасяте непоправими щети на добрия „Бон тон“ в общуването, както с братския тунизийски народ, така и с още по-братския американски такъв. Нещо повече – вашите хитроумни, но простодушни пледоарии грубо погазват чл. 212, ал.67 от Хартата за правата на човека – факт, за който бяхме информирани от катедрата по европеистика в Дрезден.
Или се покайте, или нашите симпатизанти от село Сив бучак, Тутраканско, които чакат долу, пред студиото, ще бъдат принудени да потърсят правата си чрез физическа саморазправа. И за финал – знайте, че Митко-Манафовщината е не само научно течение, но понякога и болезнено физически изживяване.”
В отговор на нападките Митев цитира „думите на създателя на първата Атомна бомба Опенхаймер – тамън започваме”…

След като журито приключи със своите изявления, дойде време австриецът Ервин Линдбихлер да отговаря на въпросите на Слави. Ервин разказа, че дошъл в България, за да последва своята съпруга Снежанка, с която се запознал преди 10 години в Турция на училище за аниматори: „Аз бях аниматор, а жена ми – хореограф на танците. Аз първо не исках да танцувам, но като видях тази красива жена ми се дотанцува.” Свалката обаче била трудна: „тя не искаше с мен, защото аз съм луд човек…” Първият опит на Ервин бил покосен от Снежанка в дискотеката, защото българката не искала да говори с пиян човек. Една седмица по-късно Ервин я поканил на ресторант в Анталия, където й казал: „Ти си за мен идеална жена, идеално момиче, перфектно, много интересно, много хубава и с много хубава усмивка…” След като нещата потръгнали се появил нов проблем – Ервин трябвало да остане в Турция, а Снежанка била изпратена в Тунис. Австриецът обаче дал пари на шефа си и бил изпратен при нея в Тунис, след което заедно двамата се прибрали в Жълтеш, Габровско.

Един месец след първата целувка Ервин решил, че иска да се ожени за нея и поискал ръката й от баща й. Най-големият им проблем била езиковата бариера. Австриецът избрал да живее в Жълтеш заради фамилията – „най-важното нещо за мен, което ми липсва в Австрия…” и заради топлината на хората в България. Приятелите му от страната на Моцарт задали два въпроса на Ервин: „Имаш ли телевизор в България?” и „Как така без пистолет?”

Ервин обясни, че в България е у дома си: „За мен животът в България не е лош, той е хубав. Тук аз имам всичко. Не съм богат, но парите не са важни за мен, важен е животът. По-важно е да имаш хубав живот – с любов, с малка принцеса, с фамилия, с маса в събота, със скара… Много елементарен. Не разбирам защо всички се оплакват от дупките на улицата – караш един метър вляво и вече няма дупка… В Австрия улиците може да са хубави, но там хората не искат гости – от гостите имат работа и излиза скъпо. Докато в България всички искат гости, голямо мезе, ракия… по 4 часа сме на масата.” За сравнение, когато за първи път били в Австрия, седнали на масата, за 15 минути всички се нахранили, а жена му била още на супата.

Когато стана време за изненадата, Ервин се и обърна към Слави:
„Ще ви предложа една фитнес програма. Тя е измислена от жълтешкия Арнолд Шварценегер – Ервин Линдбихлер. Много е популярна в село Жълтеш.
Програмата е следната: Трябва да вдигнете един път петдесет с лява ръка, един път петдесет с дясна ръка и един път сто с двете.”
След това Ванката внесе две чаши ракия, люти чушки и нарязани свински уши:
„Първо трябва да изядете петдесет грама чушки. После трябва да изпиете петдесет грама люта ракия от Жълтеж. Накрая трябва да изядете сто грама свински уши.”

След частичното изпълнение на програмата, Ервин покани кметът на Жълтеш Тодорка Венкова, която провъзгласи Слави за почетен селянин на Жълтеш и му подари плакет и ключ от къща с „трагичен вид” в селото. Към тези подаръци беше добавена и кошница с традиционни продукти от селото – жълтешка ракия, питка, мед, чушки и луканка.

Иво Сиромахов поздрави Ервин Линдбихлер за това, че е ангажирал местната власт на своя страна, но каза, че е натъжен от свинските уши: „представете си как в момента, в село Жълтеш едно прасе тича напълно глухо”. Евгени Димитров сподели, че Ервин го е накарал да се чувства щастлив, че е българин и че живее в България. Светослав Митев каза, че няма нито един суперлатив за Ервин и ще каже само това, което е вярно за него: „Ти си красив, достоен и много мил мъж. Ако на света имаше повече такива като теб, светът щеше да бъде много по-добър. И само един истински принц може да има малка принцеса за дъщеря”. Оценката на Ервин Линдбихлер беше пълно шест.