Един сценарист трябва да внимава с думите

21 януари 2008 г.

Завършил си театрална режисура, поставял си пиеси, писал си политически фейлетони, сега си сценарист – успя ли да сбъднеш някоя детска мечта?

Нито едно от нещата, които изреждаш, не са ми били детска мечта. Детската ми мечта беше да стана футболист. Мой кумир беше Гибона и се опитвах във всичко да приличам на него, но не ми се получи.

По-късно, когато Стефка Костадинова стана шампион, започнах да правя и плахи опити във високия скок. Бях си опънал едно въженце вкъщи и го прескачах, като вдигах височината с 1-2 сантиметра. Рекордът ми беше 82 сантиметра. Това е един от най-старите ми рекорди. Постижение, което стои неподобрено в личния ми актив вече 23 години.

А театърът, режисурата, писането дойдоха много по-късно. Те не са детски мечти, а осъзнат избор, взет след навършване на пълнолетие.

Как се запали по ездата?

Ездата за мен е повече от хоби… Това е някаква страст. И тя се засилва, колкото повече напредвам. Всеки път си викам – я да опитам и това, я и онова, дай да скочим това препятствие, дай онова по-високото… Състезаваш се със собствените си възможности, със собствените си страхове. И това ти вдига адреналина.

От време – навреме излизаме с един приятел да препускаме през полето. Неговите коне са високи, силни, много бързи и като хукнат – няма удържане. Вятърът те бие в лицето, очите ти се напълват със сълзи, чуваш само тропота на копитата… Трудно ми е да опиша това усещане с думи, но може би най-много се доближава до израза “да ти се напълни душата”…

Лошото е, че наскоро треньорът ми замина да работи в Гърция и сега за малко съм прекъснал редовните си тренировки. Но ще измисля начин. Както казва един популярен певец и изтъкнат хуманист – “ние продължаваме”.

А какво е отношението ти към футбола?

Отношението ми към футбола е много емоционално. Голям фен съм на английското първенство и гледам всички мачове.

Ходя и на мачовете на “Левски” със синовете си – те имат активна гражданска позиция към футбола – дори понякога подвикват на Мъри Стоилов какви смени да прави.

Покрай тези неща усвоиха и характерния за стадионите нецензурен език, но аз одобрявам това. Емоционалните псувни са част от богатството на българската реч.

Съпругата ти с какво се занимава?

Съпругата ми има изключително успешен туристически бизнес. Работи много здраво и това дава резултат. Тя ми е за пример, че когато човек полага целенасочени и интелигентни усилия в някоя област, няма начин да не успее. Разбира се, много по-лесно е да седнеш в кафенето и да мрънкаш, че са ти виновни държавата, обществото, европейския съюз, чалгата, телевизиите, простаците и международното положение. Само че това води доникъде.

Освен че работи, жена ми намира време да се грижи за мен и за децата ни, което понякога ми се струва доста по-трудно от ръководенето на една фирма.

Другите колеги сценаристи още не са издавали книги. Как стана при теб – имаш вече две издадени?

Сигурен съм, че и колегите ще издадат книги някой ден. Такива велики идеи имат, че ще е грехота, ако не ги осъществят. Драго например има жестоко заглавие – “Пункт за изкупуване на очевидното”. Росен пък има цяло първо изречение за роман – “Никой не забеляза червената лада с хасковска регистрация, паркирана под скалите…” Какъв съспенс, а? Настръхвам.

Издадох моите две книги, защото напоследък битува мнението, че не се купували книги, че младите били прости и не четяли. Реших да проверя дали това е истина. Оказа се, че не е така. Книги се купуват, четат се, коментират се. Стига, разбира се, да стават за четене. Виж колко нови книжарници се отвориха през последните години – големи, модерни. Дали щеше да е така, ако хората не четяха?

Сега пиша нова книга. Защото ми хрумват текстове, които не са в жанра на шоуто. Събирам ги и когато придобият някаква цялост, ще ги издам.

Какво те зарежда най-много?

Талантливите хора във всяка област. Въодушевявам се, когато видя нещо хубаво, добре направено, изпипано. Когато прочета хубав текст, или чуя хубава музика. Когато яздя, когато карам ски или когато гледам интересен мач. Понякога ме зарежда някой лаф на мой приятел. Усмивките на децата ми. Лесно се зареждам, пък и “батерията” ми държи дълго.

Има ли нещо, което много да искаш да направиш в професионален план – да заснемеш филм, да поставиш някоя пиеса?

Аз съм щастлив човек, защото повечето неща, които искам да направя в професионален план, ги правя. В момента всичките ми проекти са свързани с писане. Но гледам да са различни неща, да се пробвам в различни жанрове, за да не вляза в някаква рутина.

С Ути Бъчваров сте правили предаване „И рибар съм, и ловец съм”. Ти самият ловец ли си?

Не станах ловец, макар че съм ходил няколко пъти на лов. Весело е, ама не е моето хоби. А и в България ловът най-често е въоръжен алкохолизъм. Едни хора с пушки отиват да се напият в гората.

Кое е най-важното за един сценарист?

Най-важното е да внимава с думите, защото понякога стават недоразумения. Навремето например имаше едно предаване, в което заявиха “хора стават звезди”. Излиза, че звездите не са хора. В мен дори започна да се прокрадва подозрението, че като станеш звезда, може би гърбът ти се покрива с козина и ти порастват още пет тестиса.

Питах хора, които са участвали в това предаване, и те ме увериха, че с тях не са настъпили никакви физиологически промени. Останали са си хора. Значи зрителят е бил подведен…

Сега гледам, че всички вестници наричат френския президент “Сарко”, сякаш репортерите са си играли с него в един и същ пясъчник. Това е нелепо. По тая логика трябва да викат на английската кралица “леля Ели”.