Драгомир Петров: Ставам и за треньор на националния

29 януари 2008 г.

Какво стана с химията, учил си биотехнология?

О, това беше толкова отдавна, че…

Тя, биотехнологията, си е биотехнология. Ако бях продължил работа по специалността си, сигурно сега щях да съм с 260 лева заплата, доволен от науката и недоволен от държавата. Сигурно щях да протестирам пред министерски съвет, там да хвана всякакви микроби и после да ги изследвам, и пак държавата да ми даде 260 лева.

И един ден дойде в „Каналето” – как стана?

Лесно стана. Хванах си влака от Исперих в 19.05, доплатих си 2.50 за спален вагон и се събудих в София!

Оправдаха ли се очакванията ти? Как ти се стори Слави, екипът, работата?

Слави ми се стори висок, екипът голям, работата – много. Не, не се оправдаха очакванията ми, тъй като нямах такива. Просто много ми се работеше тази работа, а в „Каналето“ имаше много, така че…

Вие, сценаристите, често играете футбол, но ти си винаги в челото – треньор по футбол на отбора в Доминикана, треньор на отбора по боулинг, треньор на отбора по картинг – откъде тази любов към спорта и на какво се дължат тези успехи?

Много обичам футбола, играя с голямо удоволствие, а колкото до треньорстовото – знам, че спортът е до време. Един ден може пък и да стана треньор на националния отбор. Знам, че звучи шантаво, но като се замислиш – мога да псувам, мога да се изказвам дебилно по вестниците, мога да ругая журналистите и най-важното – мога да пусна един SMS като напускам отбора…

Кои са ти любимите жанрове – за четене, за писане?

Ако трябва да се подмажа, ще кажа, че любимият ми жанр за писане е сценарият на шоуто …за четене – също… Така е, ако искаш да прочетеш нещо хубаво – напиши си го!

Има ли нещо, което като творец да искаш да създадеш – да напишеш книга, да заснемеш филм…?

(почесва се по брадата замислено)

Виж, от известно време искам да напиша книга. Имам заглавие, но не знам какво да напиша вътре. Книгата се казва „Пункт за изкупуване на очевидното“. Ако някой има текст, който да отговаря на това заглавие, с радост ще споделя съавторството… Фифти-фифти!

Как ти хрумват нещата, какво те вдъхновява, така да се каже? Имаш ли нужда от по-специално настройване?

Обикновено един автор, за да напише нещо, има нужда от разстройване. Не можеш да напишеш любовен текст, ако не ти е мъчно… То, може и да можеш, ама ако любовта е споделена, ти се занимаваш с консумирането й, а не с описването на тази любов…

Освен това, аз най-хубавите си неща съм ги измислил в тоалетната. Сама прецени това настройване ли е или разстройване…

Какво обичаш да правиш, когато не си на работа?

Да не работя!

Имаш ли някое тайно хоби, за което никой не подозира?

Може и да имам, но то е толкова тайно, че явно и аз не подозирам за него… Или искаш да си призная, че оня с шлифера съм аз?!

Как виждаш бъдещето на българските телевизии?

Не знам сериозно ли да ти отговоря на този въпрос или не?

Те, телевизиите, че имат бъдеще – имат, но какво е това бъдеще – един бог знае… Даже, да не кажа, един рекламен бог знае…

Не мисля, че телевизиите в този си вид и с този мениджмънт имат кой знае какво бъдеще.

Не може да печелиш примерно 1000 лева, а да влагаш обратно 10. Просто не се прави така.

Има един странен парадокс у нас. В България има повече телевизии, отколкото предавания. И ако се замислиш, ще видиш, че собствениците, директорите и мениджърите на повечето телевизии са хора, които никога не са се занимавали с телевизия.

Ако някой ден си направим собствена телевизия, ще се обърне палачинката…