enbg

Гробовете на Гоце Делчев

17.1.2018 | коментара

Във видео материала Костадин Костадинов разказа какво се е случило с тленните останки на големия българския революционер Гоце Делчев. Костадинов направи това пред един от гробовете на Гоце Делчев, намиращ се в църквата „Св. Спас“ в Скопие. Балканистът разказа, че по-голямата част от костите на великия българин лежат именно в този гроб.

„Съдбата на костите на Гоце Делчев символизира превратностите в съдбата на България“, каза Костадинов, след което разказа подробно за различното през годините местонахождение на тленните останки на Гоце Делчев.

Гоце Делчев е убит на 4 май 1903 г. в някогашното село Баница, което се намира близо до днешния гръцки град Серес, някогашен български град Сяр. Костадинов припомни, че Гоце Делчев става жертва на потеря, водена от негов випусник – Хюсеин Тефиков, минал от българска на турска служба.

Гоце Делчев е погребан в задната част на олтара на църквата в Баница, разказа Костадинов. През 1916 г. по време на Първата световна война България временно освобождава тези земи и един от оцелелите четници на Гоце Делчев – Михаил Чаков, решава, че костите на Гоце Делчев не трябва да стоят в Баница, защото не се знае дали няма да останат отново в Гърция и решава да ги изкопае. Чаков не успява да вземе всички кости, а само тези от горната част на тялото, както и черепа на Гоце Делчев.

Чаков живеел в тогавашния български град Ксанти и искал да вземе тленните останки със себе си. Пътува от Сяр за Ксанти във военен български влак, но по време на пътя заспива и един войник взима торбата с костите, мислейки че в нея има храна. След като вижда, че в торбата има кости и череп, войникът се изплашва и инстинктивно изхвърля торбата от влака. Чаков се събужда и веднага разговаря с коменданта на влака, като му съобщава, че в торбата са били костите на „великия български революционер Гоце Делчев“. Комендантът се разпорежда влаковата композиция да бъде спряна, сваля всички навън и, по думите на Костадинов, държи прочувствена реч, в която обяснява какво се е случило и моли, който го е направил да си признае. Войникът, изхвърлил торбата, се разплаква и си признава. Влакът е върнат назад и след като всички се включват в търсенето, торбата с тленните останки на Гоце Делчев е намерена.

През 1919 г., по силата на Ньойския договор, Ксанти е откъснат от България и Михаил Чаков се премества да живее в Пловдив, като отново взима костите на Гоце Делчев със себе си.

През 1923 г. започва изграждането на сградата на Македонския дом в София. Тогава Чаков предава костите за съхранение на македонските братства и няколко години останките са обект на поклонение от много българи.

През 1946 г. Българската комунистическа партия решава да предаде костите на Гоце Делчев на Македония. Първоначално генералният секретар на македонската КомПартия (клон на югославската) – Лазар Колишевски обявява, че Гоце Делчев е „просто един българин без никакъв принос за историята на Македония“. Впоследствие обаче Македония приема костите на Гоце Делчев и те са погребани в Скопие – в един от малкото македонски градове, в които, по думите на Костадинов, „Гоце Делчев никога не е стъпил в своите революционни пътеки“. „Тъй като комунистите не са религиозни, те не извършват едно истинско християнско погребение на Гоце Делчев. Саркофагът не лежи на земята, както е според православната християнска традиция – едва ли някой е обърнал внимание тогава, едва ли някой обръща внимание и сега“, сподели още Костадин Костадинов.

Част от тялото на Гоце Делчев обаче и до ден-днешен лежи в село Баница, каза Костадин Костадинов. На 4 май 1943 г., по случай 40 години от смъртта на Гоце Делчев, българските власти възстановяват гроба на революционера в село Баница (Тогава селото за кратко отново е българско). В края на 1944 г. обаче гръцките власти си връщат тези територии и взривяват гроба на Гоце Делчев. „Отношението към един български патриот – революционер и апостол на свободата от ранга на Васил Левски – Гоце Делчев, от страна на югославските комунисти, както и от страна на гръцките власти, които пък са антикомунистически, е абсолютно едно и също. Югославските комунистически власти използват Гоце Делчев като един от символите на изграждащата се нова македонска нация“, заяви Костадинов.

И днес Гоце Делчев си остава един от основните символи на общото минало между България и Македония, убеден е обаче балканистът. „Неговото тяло и кости са разпръснати и се намират в две държави, които не са свързани с България. Явно такава е съдбата на българските национални герои, защото те са толкова велики и толкова нетленно е тяхното дело, че са прекалено големи, за да бъдат побрани в рамките на един обикновен човешки гроб. Защото такава е съдбата не само на Гоце Делчев, такава е съдбата на Левски – ние не знаем къде са неговите останки и цяла България е негов гроб. Такава е съдбата на Христо Ботев, такава е съдбата на тленните останки на Бенковски и на още десетки, стотици, хиляди български знайни и незнайни герои, дали живота си за България. Цялото наше отечество се превръща в техен последен дом“, завърши Костадин Костадинов.

Цялото предаване от 17 януари 2018 г.