enbg

България не е само територия

27.3.2018 | коментара

В предаването Иван Кулеков коментира срещата във Варна между ръководителите на Европейския съюз и президента на Турция Ердоган.

„Колкото и да се говори и пише, че на срещата във Варна между ръководните, между главните лицемерни ръководители на Европейския съюз и върховния лицемер на Турция, с посредничеството на генералния лицемер на България, не се е случило нещо важно, това не е съвсем вярно. Случиха се две неща. Първо – бяха запълнени дупките по пътя от летището до града, всъщност това е хубавото, а второто не е толкова хубаво, защото на нас, българите, отново ни беше сервирана поредната порция унижение и срам, каквито изпитваме винаги, когато нашият министър-председател се среща със своите началници. Как българският министър-председател отговори на многократно повтаряното войнствено изявление на Ердоган, че Кърджали се намира в неговите душевни граници? Как? Българският премиер отговори с дълбоки мазни поклони. Цялото поведение на Борисов беше илюстрация на робската поговорка „Преклонена главица сабя не я сече“. Начинът, по който беше посрещнат турският султан, върна мислите ни с векове назад. Левски, чийто портрет се намира за украса в кабинета на Борисов, сигурно се е обърнал в гроба. Ако има такъв.
Това, че България не е в състояние да защити територията, си е ясно за всички. Но България не е само територия, България е българският народ. И този народ, може и да е най-бедният в Европа, но в своите духовни граници все още притежава ценности, които е готов да защитава. Тези ценности се наричат: свобода, чест и достойнство.
Тези, които от връх Шипка са хвърляли мъртвите тела на своите приятели срещу турските орди, не са прекланяли главица, те са воювали за свободата, честта и достойнството на българския народ. За нас тези хора са герои и нищо друго. Ние малко знаем за това, какво е цената на подвига за героя – самочувствие, награда, признание или доживотно страдание?“, каза Иван Кулеков. Той излъчи видео материала „Спомените на опълченеца Петко Милев, записани от сина му Иван Милев и прочетени от правнука му Иван Милев“.

Във видеото Иван Милев разказа, че неговият прадядо, заедно с приятеля си Кирчо, са зачислени към Осма опълченска дружина. От записаните спомени той прочете: „На Шипка още в първите сражения другарят ми Кирчо падна убит“. По думите на Иван Милев, прадядо му хвърля тялото на приятеля си върху главите на противника. „Това, което съм слушал от дядо си е, че той до края на живота си се е чувствал виновен за това, че го е направил“ – сподели Иван Милев.

„Това говори за морала на тези хора, които са били горе на Шипка. За морала на тези българи. Значи ние имаме пълното право, като наследници на тези герои, да се гордеем с тях и да смятаме, че нашето освобождение не е просто един подарък. Имам чувството, че понякога страдаме от комплекс за малоценност, забравяйки подвизите на предците си“, каза правнукът на Петко Милев.

Иван Милев каза, че неговият прадядо е имал 12 деца. Най-големият, Иван Милев, е завършил Семинария, а след това и Педагогически институт. Димитър Милев е хирург, завършил в Хале. Другите три момчета са били адвокат и двама професори.

След това в разговора се включи и друг от правнуците на Петко Милев – нашият колега Ивайло Вълчев. На въпроса какво означава за него да е правнук на такъв човек, Ивайло Вълчев отговори: „Означава ужасно много и то означава нещо, което аз няма да се уморя да разказвам – означава първо, че всеки от нас, както виждаме, е готов да жертва дори най-скъпото си в един момент, когато това е важно. Образно казано да хвърли приятеля си Кирчо – мъртвото му тяло, в същото време знам, че всеки от нас е готов да бъде и такъв Кирчо. Това, което си мисля, е че… ти виждаш за какви хора става дума – някакви интелигентни – адвокати, лекари, учители… Мисля, че това важи за всички нас, като българи – може да сме ужасно кротки, ужасно възпитани, ужасно приятни. Както ни гледаш всеки ден – да не предполагаш накъде могат да отидат нещата, но знам, че в един момент, в който това се наложи, българинът спира да търпи. И това, което ме кара да се чувствам наистина добре, е това, че това е историята на моя род, но аз знам, че в България има десетки, стотици хиляди родове, милиони българи, знам, че не сме само ние такива. И това ми дава много хубаво чувство“.

Цялото предаване от 27 март 2018 г.