Айсату, Елена, Гюнтер и Ервин със своите най-добри приятели в България

28 май 2010 г.

Айсату Диало първа ни запозна със своя най-добър приятел българин – Милена Петрова. Айша призна, че в Милена намира всичко, затова й е най-добрата приятелка. Двете се запознали в Карлово, по съседски, след като Айсату родила детето си. Тя й отворила всички врати тук, призна Айсату.

Милена е счетоводител по професия. Сближили се с Айша, след като тя ражда дъщеричката си Фатима. Милена е на мнение, че след като едно дете дойде на този свят, то трябва да бъде посрещнато добре от всички. Айша е различна, казва Милена, но всеки има нужда от приятели, а в Карлово я приели с огромна любов и там всеки я познава.

По стечение на обстоятелствата този ден бе рожденият ден на Айсату, затова Милена първа започна с изненадите. Тъй като Айша липсва на Карлово,тя решила да й донесе част от Карловската розова градина – кошница с рози. Втората изненада беше торта със запалени свещи, както е редно за рожден ден.
В Гвинея по принцип много хора не празнуват рожден ден, каза Айсату, – даже много не знаят кога са родени, „защото родителите са неграмотни”.

Айша сподели, че нея я е гледала леля й и тя все й казвала, че родителите, роднините, приятелите – не са тези, които са край тебе. „Тези, които са чужди хора, са най-вероятно твоето семейство.” В Милена намерих всичко това, призна Айша. Нейната първа изненада бяха няколко думи – Айсату каза на Милена колко много я обича и за това, че тя я приела такава, каквато е, самата тя – където и да е, няма да я забрави. Трогната, Милена отговори: „Моето семейство е и твое”.
Втората изненада на Айсату беше цвете, тъй като Милена много ги обича, това ще й напомня винаги за приятелката й. Третата изненада на Айсату беше това, че докара на крака любимия герой на Милена – „Шишко Бакшишко”.

Иво Сиромахов заяви, че Айсату е казала нещо много интересно – семейството са тези, които си избереш и са ти приятели. Гьоте казва, че има родство по избор, каза той и добави, че ще я оцени много високо.
Евгени Димитров заяви, че приятелството между две жени, е нещо, което мъжете не могат да разберат, но не е и нужно – това, което Айсату е демонстрирала, те могат да й завидят. Филип Станев констатира, че двете са повече от приятелки, те са семейство. Оценката за Айсату беше 6.00.

Най-добрият приятел-българин за Елена Рубеж се оказа Свилен Танев – нейният съпруг. Двамата се запознали това лято, докато тя била на почивка през август. После се случила „много голяма обич”, каза Елена. Женени са почти 6 месеца и се чувстват се прекрасно, признаха и двамата.
Свилен се занимава с ресторантьорство през лятото, зимата – със строителство. Решението да се оженят, усетил го още на третия ден, – това че тя е човекът за него. Почувствал го със сърцето, призна Свилен.

Изненадата на Елена започна с едно лично обръщение към съпруга й – тя му благодари за всичко, което прави за нея и й дава й много енергия, за да продължава напред. Затова тя каза, че ще му направи специален подарък, „за да разбереш, че като ти даваш силата и любовта си, аз давам всичко за теб”. Подаръкът за Свилен бе песента „Давам всичко за теб”, изпълнена от Графа.

Иво Сиромахов каза, че, като отдавна женен човек, знае, че най-хубавото нещо е да усещаш, че жената до теб, освен всичко, е и най-добрия ти приятел. Евгени коментира, че песента е чудесен подарък и отговаря на това какво Елена изпитва към съпруга си. Елена получи оценка 6,00.

Вичка Кацарова от Свети Влас се появи като най-добър приятел българин на Гюнтер Хемпел. Запознали се в кметството преди 5 години, докато тя била кмет. Г-н Хемпел бил на почивка и проявил голям интерес към историята и географското разположение на Свети Влас и поискал среща с нея, разказа Вичка и добави, че още в първия момент разбрали, че имат общи разбирания и виждания, и той станал най-добрия приятел на тяхното семейство. В добавка, неговата съпруга е нейна съученичка от детските години.
„Той е много слънчев и топъл човек. Много истински приятел.” – казва още Вичка Кацарова.
Гюнтер призна, че избрал да я представи, защото това била симпатия от пръв поглед. Той каза още, че би представил своята съпруга, но тя в момента не е в България, затова избрал г-жа Кацарова, „защото тя е човек с широка душа и златно сърце”. За годините, в които е в България, той разбрал, че „за българина приятелството е повече от отношението към роднините и това е една то най-благодатните черти на българина”. Той сподели, че Вичка не е от хората, които казват: „Сега нямам време”, „Много ми се спи”, „Може би утре”, тя винаги е готова да помогне.

Изненадите на Гюнтер бяха две: Първата – стихче, написано от него:
„Исках много да благодаря на моята жена,
защото тя е моята приятелка най-добра.
И да я уверя, че следващите 50 години
искам пак с нея да извървя.
Но за съжаление тя в момента отсъства и
не може да присъства.
Затова съм поканил семейна приятелка една,
която в болка, радост и тъга
се отзовава веднага.
Тази страхотна тигрица
беше дълги години на Свети Влас кметица.
И въпреки големите й ангажименти с работа, семейство и деца,
винаги на нейната ръка мога да се опра .
Скъпа приятелко, с твоята усмивка лъчезарна и с благи думи на уста,
ти стопяваш всяко мое притеснение
и на всеки проблем намираш решение.
За всичко това приятелко добра, приеми моето голямо благодаря.
Имах вдъхновение и написах за теб това стихотворение.
А сега следва специално изпълнение,
в което ще се включиш без съмнение.”

Последва сиртаки, изпълнено от танцьорите на Памбос дансинг център, в което бившата кметица с удоволствие се включи.

Мнението на Иво бе, че Гюнтер е осъзнал нещо изключително важно за българския манталитет – най-добрите приятелства се създават в общините. Евгени Димитров го поздрави за стихотворението. Мнението си комисията изрази с оценка 6,00.

Ервин Линдбихлер представи своя най-добър приятел българин – Марин Георгиев. Марин е от Жълтеш, близо до Габрово, в момента е безработен. На въпроса какво ги свързва, Марин каза – „запознали се с дъщеря ми, оженили се и така”. После тъстът добави: „няма проблеми, засега всичко е 6”. По думите на Ервин доверието било спечелено след 4 часа ракия.

Ервин призна, че е разбрал, че е намерил страшно много приятели за 5 години в България. За 26 години в Австрия не е срещнал толкова интересни и хубави хора като в България, а и най-уредените улици, не могат да заместят сърдечността, която е срещнал тук.

„Обръщам се към теб, татко. Аз също имам дъщеря. Преди 10 години ти ми отвори вратата и ми даде дъщеря си, без дори да ме познаваш. И това беше един от най-големите жестове, който някой е правил към мен. Благодаря! Посвещавам ти следващата песен – тя е за нашата фамилия.” – така Ервин се обърна към своя тъст, а специалната песен беше „Моя страна, моя България” в изпълнение на Борис Солтарийски.

Иво Сиромахов коментира, че това е най-добрият подарък, който може чужденец да подари на тъста си, защото „това е толкова хубава песен, която ние сме твърде малки, за да я коментираме”. Филип Станев заяви, че няма какво да каже, че след като г-н Марин Георгиев се е разплакал на песента. По думите на Иван Кулеков, Ервин може би е единственият фитнес-инструктор, който „не ни е показвал железните си мускули, а нежната си, ранима душа”. Оценка и за Ервин беше 6,00.

В понеделник, 31 май 2010 г., остава да видим още три изпълнения на чужденците от „Добре дошъл в България” в задачата „Моят най-добър приятел българин”. Тогава ще научим и каква ще бъде тяхната нова задача.